Отбелязваме 148 години от гибелта на Апостола

Скъпи ученици, уважаеми колеги, Отново е 18 февруари! Притихнали, отдаваме почит пред величието, силата и стоицизма на Васил Иванов Кунчев – Левски, за когото революционната дейност се превръща в духовно
дело, посветено на свободата на отечеството. 148 години България се прекланя с
признателност към делото и живота на Апостола на свободата. Защото онова, което прави
Васил Левски изключителен, е неговият висок морал, човешките му качества,
всеотдайността към Отечеството.
Денят, в който Дякона увисва на бесилото, е сред малкото дати в националния ни
исторически календар, които ни обединяват и които ни дават основание не само да си
припомним последните мигове от живота на Васил Левски, но и да погледнем към самите
себе си, за да осмислим извървения досега от народа ни път, за да потърсим ориентир за
онова, което сме постигнали или пропуснали.
Епохите минават и отминават, раждат се и умират, а обесеният Апостол е жив. Българската
земя вечно ще тръпне от неговите стъпки, оставили в душата ѝ усет за трайност и величие.
Знаел ли е някогашният дякон, че краткият му живот ще надхвърли възможните човешки
граници, ще прескочи тленността и ще отиде в безсмъртието? Едва ли е имал време и място,
за да се спре на собствената си личност, тъй кръвно вдадена в едно гигантско дело, за да ѝ
чертае посмъртни съдбини. Прегърнал черния труд на революцията, той започва от нищо, от
себе си. Примамливото ехо на признанието не е звучало в ушите му, за да тръгне след него и
да се съобрази със собственото си бъдеще. Своето освобождение Дякона започва жестоко,
като се освобождава от себе си, просветлял за свободата, помамен от нейното красно сияние
и се заробва отново за нея.
Малко години е имал той за съзряване и осъзнаване, за натрупване на толкова респектиращи
познания за човека и живота, за българския човек и за българския живот, за неразбулената
тайна на миналите робски векове. Възвисен до най-висши просветления, надхвърлил
границите на всички човешки измерения, той тръгва сам, непоканен от никого и от никого
незадължен, да открива своите братя и да ги освободи от самите тях, за да ги обвърже и
посвети на делото. По пътя му не е имало знаци на надежда, той ги е създавал сам и ги е
посочвал на другите. Привидно обезличен зад великия идеал на свободата, той е търсил в
българския човек завършената и предана на саможертвения идеал личност или я е създавал
бавно и търпеливо с години. Заобикалял е имотните, първенците и е слизал в низината на
народния живот, сигурен, че там го чакат хиляди. И тогава започва великото пътешествие по
българската земя, което не е имало, няма и няма да има равно на себе си.
Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово…
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов…
Той биде обесен.
О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно.
Теб те освети
смъртта на героите. Свещено си ти!
Христос умира, за да освободи човечеството от греховете му. Саможертвата на Левски цели
освобождаване на България. И двамата са предадени от свои. И двамата умират сами.
Христос възкръсва. Духът на Левски живее и днес!
И нека помним безценните уроци, които Апостола ни остави за краткия си героичен
житейски път! Левски е тук, сред нас, често „огласян“ от детски смях и глъч. Той е близо до
най-чистите и най-откровените – до нашите ученици, които ще пораснат и които трябва да
съхранят в сърцето и паметта си НЕГОВИЯ урок по родолюбие. Още тогава, приживе,
Левски се превръща в история, в легенда, в символ, още тогава неговият път става пример за
подражание, превръща се във вяра и посока към жадуваната свобода. Привидно обезличен
зад великия идеал на свободата, той е търсил в българския човек завършената за целта
личност или я създавал бавно и търпеливо, с години. Колкото времето се отдалечава, толкова
повече личността на Васил Левски се възправя със своята скромност и величие, със своята
всеотдайност към народа и делото в името на свободата и бъдещето.
И всички ние днес почитаме паметта на Апостола, на този „твой един син, Българийо!“
Затваряме очи, а в съзнанието ни отекват думите: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако
загубя, губя само мене си“.
Затова името и подвигът на Васил Левски са живи и ще живеят и в днешна, и в утрешна
България.
Апостоле, България тъгува,
но горда е със подвига ти свят,
защото свобода не се купува.
В календара има много дати,
но днешната поражда болка в нас.
Апостоле, в поклон пред паметта ти
България днес пада на колене.

Ученици от 2 клас почетоха паметта на Апостола и бяха поздравени от кмета на града и другите почетни гости. /Виж тук/