По стъпалата на знанието с Мартина Динева
За трета поредна година ученици от прогимназиален етап в училище “П. Яворов” неизменно са сред победителите в националното състезание “Стъпала на знанието”, където участниците мерят постижения и компетентности в областите на езиковата култура, литературата и преразказа, като преминават през няколко последователни предизвикателства. Тази година сред най-добре представящите се състезатели в България е и Мартина Динева, ученичка от 7А клас. Разговаряме с нея за вълненията и очакванията й.
1. Мартина, ти си постигнала безспорен успех- пореден в сферата на заниманията си по български език и литература, кажи ни нещо повече за себе си, коя си ти?
- Със сигурност бих определила себе си като целеустремена и амбициозна личност. Винаги съм се стремяла към успеха и се радвам, че и този път не изневерих на очакванията, които имам по отношение на себе си.
2. Литературата ли е любимият ти предмет и ако да, защо?
- Да, литературата е любимият ми предмет. Художественото творчество се свързва с душата на човека и отразява личността му. Харесвам този предмет, защото в себе си той съчетава изкуството и науката.
3. В навечерието сме на 24 май – празника на словото. Четеш ли, коя е любимата ти книга и с какво те привлече тя?
- Да, обичам да прекарвам свободното си време в четене, защото книгите ме правят по-богата на знания и образи, а и смятам, че това е в моя полза. Любимата ми книга е “Хобит: Билбо Бегинс или дотам и обратно”, тъй като много харесвам фентъзи, а Дж. Р. Р. Толкин е един блестящ писател, смятан за основателя на този жанр. Романът привлича с магичния си свят и интересния си сюжет, продължаващ в следващата поредица – “Властелинът на пръстените”.
4. Според теб какви качества трябва да притежава човек, за да постига успех?
- Всеки човек минава през трудности по пътя си към успеха и за да ги преодолее, се изисква целенасоченост и устременост. Резултатите са плод на много работа, която е функция от упоритостта и решителността.
5. В училище се случват много неща, които остават скрити. Какво не виждаме ние, по-големите, а всъщност е важно за вас, младите хора?
- Поради промените в обществените нагласи не се осъществява пълноценен процес на комуникация и изграждане на доверие между ученици и учители и според мен е нужна работа в тази посока. Сега човешките отношения често отстъпват пред правилата, задълженията и отговорностите.
6. Кога си престъпила прага на училище „П.Яворов” и кой/кои са най-скъпоценните ти спомени, свързани с него?
- Уча в „П.Яворов” от втори клас, като най-скъпоценното са приятелите ми, с които се запознах тук. Радвам се, че вече шест години от живота ми са свързани с нашето училище.
7. За какво мечтаеш? Къде виждаш себе си след 15 години например?
- След време виждам себе си успяла и удовлетворена. Все още не съм сигурна коя е моята сфера на реализация, но със сигурност имам идеи :).
8. И накрая: сподели с нас нещо от сърце, което досега не стана обект на обсъждане в интервюто. Какво би искала да ни кажеш вместо „довиждане”?
– Искам да пожелая успех на всички седмокласници на предстоящите изпити и се надявам всеки да продължи в желаното училище. Искам и да благодаря за всичко, което ми беше предоставено като професионалната подкрепа от всеки учител, с когото училище “Яворов” ме срещна! Получих безценни уроци, които са онази основа, върху която само мога да надграждам и занапред.